История

Начало

Първият футболен клуб в Шумен е „Футбол Клуб“, основан през 1913 година. През 1914 година той се преименува на Преслава, а през 1916 е основан и ФК Слава. През 1925 е основан ФК Сокол, а първите наистина силни и стабилни шуменски отбори се появяват през 1929 – Хан Омуртаг и Панайот Волов. През 1935 футболистите на Панайот Волов достигат до полуфинал на Държавното първенство, където губят с 0:1 от станалия впоследствие шампион Спортклуб.

Следвоенен период

До 1944 г. най-популярни са клубовете – Хан Омуртаг (1927 г. – след обединение на Преслава, Сокол 23, Славия, Левски и Борислав) и Панайот Волов. На 10 октомври 1944 г. Хан Омуртаг е закрит. През 1944 г. възобновява своята дейност Ботев (1931 г.). Възстановен е и Родина (1942 г.), който скоро е слят с Ботев.

В 1945 г. са обединени Ботев и Юнак. През 1946 г. Ботев-Юнак, заедно с Панайот Волов, формират Юнак-Ботев-Волов (ЮБВ). В 1947 г. ЮБВ се преименува на Панайот Волов. От есента на 1949 г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации или т.нар. ДСО на ведомствен принцип.

От тях само четири участват на ниво „Б“ група – „Спартак“ (1953, 1955, 1956), Строител (1950), ДНА (1953), Локомотив (1955) и Ударник (1951, 1953, 1954).

През месец април 1957 година е създаден ФК Панайот Волов, който „поема щафетата“ от дотогавашния представител на град Шумен в „Б“ група за този сезон – футболния отбор на ДСО „Спартак“.

Историческо първо влизане в „А“ група

Отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията в елитната „А“ група, но успява да стори това чак през сезон 1972/73. През сезон 1971/1972 Панайот Волов (Шумен) печели Северната „Б“ група с 53 точки, на цели 12 точки пред преследвача Академик (Свищов). През сезона във втората ни дивизия шуменци записват 22 победи, 9 равенства и само 3 загуби, голова разлика 54:19.

Така през сезон 1972/1973 за първи път в историята си отборът от Шумен стига до най-високото стъпало на българския клубен футбол – „А“ група.

Отборът обаче остава на последно място в първия си сезон в елита, като записва 6 победи, 6 равенства и 22 загуби, голова разлика 25:70 и с 18 точки отново не успява да запази елитния си статут. Въпреки това през сезона са постигнати някои паметни победи, като една от тях е над гранда Левски-Спартак с 3:1 в Шумен, над Спартак Плевен с 2:0, над Тракия в Пловдив с 1:0 и други.

Десет поредни сезона в „Б“ група

Така през сезон 1973/1974 шуменският тим отново се завръща в редиците на Северната „Б“ група, в която остава на 4 място и не стига до промоция.

Следващите 10 поредни сезона отборът е част от Северната „Б“ група, в някои от които тимът от Шумен е много близо до елита. През сезон 1981/1982 стига до второто място в Северната „Б“ група, което дава право на допълнителен бараж за „А“ група.

Шуменци срещат на баражите Ботев (Враца) в два мача. В първата среща във Враца домакините печелят с 1:0, но в реванша шуменци стигат до успеха с 2:1, което не е достатъчно и отборът остава във втора дивизия.

През следващия сезон 1982/1983 обаче няма кой да спре Шумен по пътя към първото място в Северната „Б“ група. Убедителна шампионска титла с 44 точки, на 5 пред преследвача Осъм (Ловеч) и завръщане в „А“ група.

Нов сезон в „А“ група и… странно изпадане

Така от есента на 1983 година Шумен отново е в групата на майсторите, но този път се представя значително по-добре и завършва на 11 място от 16 отбора в крайното класиране след 11 победи, 5 равенства и 14 загуби, голова разлика 35:46… НО въпреки това малко странно е накаран да играе допълнителни баражи (подробности четете по-долу).

Изключително паметен е този сезон, тъй като Шумен на практика не записва нито една загуба на собствен терен!!! У дома са записани 10 победи и 6 равенства, като отборът не губи нито от шампиона Левски, нито от ЦСКА и останалите силни отбори.

Срещу Левски-Спартак отборът от Шумен прави 2:2 на собствен терен пред внушителните 35 000 зрители на 18 април 1984 година в мач от пролетния дял на сезона. Срещу ЦСКА отново 35 000 зрители изпълват стадион „Панайот Волов“, за да станат свидетели на равенство 0:0.

След края на сезона обаче настъпва странен регламент. Последните два отбора – Локомотив Пловдив и Хасково изпадат директно. Предходните четири обаче играят допълнителни баражи. Това са 11.Шумен, 12.Беласица, 13.Черно море и 14.Славия.

Според мнозина баражите са назначени, за да не се стигне до изпадане на столичния Славия…

Така в първия бараж Славия побеждава Шумен с 2:1, а в реванша двата тима правят равенство 2:2. Загубилият тим – в случая Шумен, среща класиралия се на второ място в Северната „Б“ група тим на Дунав (Русе). След 1:1 в първия мач и победа с 3:2 за Дунав в реванша, тимът от Русе се класира за „А“ група, а Шумен изпада…

Голмайстор на тима през сезона е Красимир Манолов, който вкарва цели 13 гола от общо 35-те за тима през целия сезон, което прави почти 1/3 от попаденията.

Изваждане от „Б“ група

През сезон 1985/1986 Шумен се представя изключително силно, веднага след като изпада или по-точно – сякаш не му е позволено да остане в елита в предходния шампионат. Отново във втора дивизия шуменци стигат до 3 място в крайното класиране, което дава право на участие на бараж, но… Отново се стига до административно решение.

Този път футболните и политически органи решават следното: „За констатирани съществени нарушения на наредбата за финансирането, духовното и материално стимулиране на отборите от „А“ и „Б“ РФГ в дружествата за физическа култура и спорт „Шумен“ и „Пирин“ (Гоце Делчев), отборите на Шумен и Пирин след края на сезона са извадени от състава на „Б“ РФГ и включени за сезон 1985/86 в съответните „В“ РФГ, а съставът на „Б“ РФГ за сезон 1985/86 остава с 20 отбора.“

Така Шумен след две поредни турбулентни години изпада до аматьорските групи за сезон 1986/1987.

Отборът обаче бързо печели Североизточната „В“ група (вече под името Мадара Шумен) с 80 точки (на 14 пред Локомотив Русе) и се завръща в „Б“ група за сезон 1987/1988. В него остава на 8 място във втора дивизия. Следва още едно 8 място за сезон 1988/1989 и за жалост последно място през сезон 1989/1990, което означава изпадане за тима от „Б“ група.

През следващия сезон 1990/1991 Шумен печели Североизточната „В“ група, макар че завършва с еднакви точки – по 51, с преследвача Локомотив (Русе), но по-добрата голова разлика праща шуменци отново в „Б“ група. Следва 13 място в „Б“ група (сезон 1991/1992).

Завръщане в „А“ група – Сезон 1992/1993

През сезон 1992/1993 Шумен финишира на 2 място с 52 точки в „Б“ група, което праща тима директно в „А“ група заедно с Черно море (Варна), а от елита изпадат Хасково и Сливен.

Така от сезон 1993/1994 Шумен отново е сред най-добрите елитни тимове в българския футбол!

Златната ера и участие в Европа

Сезон 1993/1994 е исторически за Шумен, който в ролята си на новак завършва на престижното 4 място в крайното класиране в „А“ група. Шампион става Левски със 71 точки, на второ място е ЦСКА с 58, трети е Ботев (Пловдив) с 50, а Шумен се нарежда четвърти с 48 точки.

През сезона са записани паметни победи, една от които е над ЦСКА с 2:1 на 20 ноември 1993 година (три дни след паметната победа на националния отбор на Франция на Парк де Пренс с 2:1).

Още в „Б“ група клубът от Шумен е поет от Гриша Топалов – популярен бизнесмен по това време. Босът на фирмата „Шогун Комерс“ се води съпрезидент заедно с Христо Христов, но всъщност движи нещата изцяло. Той решава да направи хитов отбор и привлича стари кучета, вдигали титли и купи с Левски, ЦСКА и Етър.

Така на стадион „Панайот Волов“ акостират легендите на родния футбол Божидар Искренов и Пламен Гетов. Вторият току-що е направил на 34-годишна възраст Левски шампион (в предходния сезон Гетов забива 26 гола в 30 мача за Левски, става шампион и голмайстор на „А“ група).

В защитата се откроява Стефан Колев, който вече е вдигал титлите и с Левски, и с ЦСКА, а му предстои да направи това със Славия и Сливен.

На вратата е Румен Апостолов, който в края на 90-те години е доминатор у нас с ЦСКА с поколението на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Още един от онзи тим на „армейците“ е Мариус Уруков.

В тима на ЦСКА от 90-те години израства Викторио Павлов, който получава фланелката на Любослав Пенев при трансфера на тарана в испанския Валенсия. Шампион с „червените“ за 1992-а е Антон Димитров-Пирожката. В състава, воден от русенеца Тодор Тодоров, личат имената и на двама първенци на страната с Етър от 1991-а – Цветомир Първанов и Александър Димов.

Покрай изброените футболисти се обиграват талантите Алексей Дионисиев, Милен Пенчев и Мирослав Мирославов. Те ще поемат към столицата, за да направят впечатление в Левски и софийския Локомотив.

Този набор от звездни имена не може да не даде резултат и „шогуните“ очаквано правят фурор.

Тимът на Тодоров заема четвъртото място с 48 точки, събрани от 14 победи, 6 ремита и 8 поражения. Така съдбата предоставя на хората от Делиормана реванша си за това, което им отнема десет години по-рано – през 84-а. Впечатляващото е, че шуменци записват само една загуба у дома – през есента на 1993-а с 1:3 от Левски.

Четвъртото място по принцип не дава право на шуменци да играят в Европа. Гиби, Гетов и компания остават на 2 точки от третия Ботев (Пловдив). От УЕФА обаче е дошъл подарък за четвъртия в „А“ група. Ботев е изхвърлен за 1 година от Европа заради опита на тогавашния преводач Димитър Христолов (впоследствие поел клуба) да осъществи подкуп на делегата на УЕФА да намали наказание на Георги Донков заради наплюване на съдията от мач с Олимпиакос от предходната година.

Жребият за предварителния кръг за Купата на УЕФА изправя Шумен срещу кипърския Анортозис. Първият мач на Острова на Афродита е загубен с 0:2 на 9 август 1994 година. В реванша на 24 август „жълто-сините“ отново записват поражение – 1:2. Единственото попадение на шуменци в Европа си остава записано срещу името на Божидар Искренов. И тук романът „Шогун от Шумен“ поема към края си…

Шумен изкарва още два сезона в „А“ група – през следващия шампионат 1994/1995 отборът остава на 10 място, а през следващия 1995/1996 финишира на 14 място от 16 отбора и изпада.

За кратко в „Б“ група и последни 2 сезона в елита

Шумен обаче не е казал последната си дума и прекарва само два сезона в „Б“ група – 1996/1997 – 11 място, 1997/1998 – 3 място (влиза в елита).

Така от есента на 1998 година Шумен отново е в елита, като изкарва нови два сезона – 1998/1999 и 1999/2000, които на практика са последните в историята му.

През сезон 1998/1999 Шумен остава на 14 място и би трябвало да изпадне, но след края на сезона Металург (Перник) е изваден от групата заради уреждане на домакинските си срещи с Левски (София) и Литекс (Ловеч). Резултатите от тези мачове са анулирани. Освободеното място не се попълва от 4-тия отбор в „Б“ група, а изпадналият Шумен запазва мястото си в елита.

През този сезон Тодор Праматаров остава на 2 място при голмайсторите със 17 гола, победител е Димчо Беляков от шампиона – Литекс (Ловеч) с 21 попадения.

Така шуменци получават право да играят още един сезон в майсторската ни група.

Сезон 1999/2000 е краят на престоя на Шумен в „А“ група. Отборът се представя слабо и завършва на последно място само с 8 точки след 3 победи, 2 равенства и 25 загуби, голова разлика 13:68.

А през есента на 2000 година клубът фалира!

Нова история

През лятото на 2001 се извършва обединение на фалиралия ФК Шумен и Юнак Шумен и новосъздаденият ФК Шумен 2001 започва сезона в Североизточна „В“ група, завършвайки на второ място в 2 поредни сезона. През 2002 футболистите на клуба играят бараж за влизане в „Б“ група, но губят с 0:2 от Янтра (Габрово). Габровци обаче нямат финансовата възможност да играят в „Б“ РФГ и затова отборът на Шумен най-сетне успява да постигне желания успех.

През сезон 2003/04 шуменци завършват на 9-о място в крайното класиране. През сезон 2004/05 повтарят същото класиране, но правят няколко запомнящи се мача, нанасяйки и единствената загуба на пловдивския Ботев като домакин – 1:4.

Сезон 2005/06 започва изключително добре за отбора и след есенната част на първенството шуменци се намират на четвърто място в групата, само на 3 точки от втория Марица. През пролетта отборът губи форма и насочва вниманието си към турнира за Купата на България, където достига полуфинал, който губи от Черно море с 1:2 след продължения „Пивоварите“ завършват сезона на седмо място след редица изпуснати шансове за завоюване на второто място, даващо право на бараж за влизане в А група.

Сезон 2006/07 също започва с невероятен есенен дял, през който даже Шумен става водач за няколко кръга, но е последван от неудовлетворителен пролетен дял, когато след пет поредни загуби, нелепи равенства и неочаквани загуби, отборът се спуска до седмото място, на което и завършва.

От сезон 2007/08, отборът връща старото си име – ПФК Волов (Шумен), а от ръководството съобщават, че новата цел пред тима е класиране във висшата дивизия до 2 сезона. Въпреки това в средата на сезона отборът се бори за оцеляване, като само силното му представяне през пролетта му помага да стигнат до 9-о място в крайното класиране и да запазят професионалния си статут. През сезон 2009/2010 след поредица загуби в началото и отново идването на Валери Венков отборът финишира в крайна сметка на 10 място в крайното класиране.

През сезон 2010/2011 заради задължения, възлизащи на около 300 – 400 хиляди лева, лиценз за Б група не е даден и следва обединение с Макак 2008, като отборът се състезава в Североизточна В група, завършвайки 4-ти.

През сезон 2011/2012 отборът е в много добро състояние и завършва на първо място в крайното класиране в Североизточна „В“ футболна група. Така след три години Шумен отново гледа професионален футбол.

Изпадане до аматьорите

В разгара на сезон 2012/2013, на 9 октомври пред медиите президентът на клуба Георги Георгиев обявява, че италианските спонсори на ПФК Шумен вече нямат средства да го издържат. Впоследствие се оказва, че отборът се запазва и никой няма намерение да напуска. Шумен завършва полусезона на 11-о място, влизайки за първи път в зоната на изпадащите, след 2 тежки поражения от Видима-Раковски и Банско (1:5 и 1:6, съответно).

През пролетта след серия от драматични развръзки около издръжката на клуба и треньорското ръководство начело с италианеца Енрико Пичони, Шумен в крайна сметка изпада, след като завършва на 12 място.

През сезон 2013/2014 в Североизточната „В“ група се състезават два отбора под името Шумен – Шумен 1929 и Шумен 2010. В началото на юли 2013 година Космос (Браничево) се пререгистрира, като се преименува и премества седалището си на Шумен 1929 (Шумен). Под това име клубът влиза в Североизточна „В“ АФГ и завършва на 12 място, а другият отбор – Шумен 2010, остава 14-ти и изпада в областните групи.

През сезон 2014/2015 Шумен 1929 е 12-ти в Североизточната В група. Стига се до сезон 2016/2017, преди който отборът не подава заявка за участие в Североизточната Трета лига.

Най-новият клуб

През месец юли 2018 година Мадара 2010 и Волов (Шумен) се обединяват във Волов (Шумен), който се включва в състава на Североизточната Трета лига за сезон 2018/2019. През този сезон обаче отборът остава на последното 13 място и изпада.

От следващия сезон 2019/2020 обаче в Североизточната Трета лига се състезава Шумен 2007, който преди това играе в областните групи. От 2020 година отборът връща старото си име Волов (Шумен), което е и в момента. На практика това е и последният отбор, който в момента представя шуменския футбол в Трета лига.

Успехи

• 3 място – Държавното първенство (1935)
• 4 място – „А“ група (сезон 1993/94)
• 7 участия в „А“ група
• 2 пъти шампион на „Б“ група – сезони 1971/72 и 1982/83
• 2 пъти полуфиналист за Купата на България (1957, 2006)
• 1 участие в турнира за купата на УЕФА (сезон 1993/94)

Предишни имена

• Панайот Волов (1.12.1929 – 1946)
• Юнак-Ботев-Волов (1946 – 1947)
• Панайот Волов (1947 – 1980)
• Шумен (1980 – 1985)
• Мадара (1985 – 1989)
• Шумен (1989 – 2001)
• Шумен 2001 (2001 – 15.05.2007)
• Панайот Волов (15.05.2007 – 2010)
• Макак 2008 (2010 – 2011) (след обединение с „Макак“)
• Шумен 2010 (от 2011 година) (в отбора се влива „Рапид“ (кв. Дивдядово, Шумен)
• Волов (Шумен) (от юли 2018 година) (след обединение на ФК Мадара 2010 с Волов (Шумен)

Известни футболисти

• Милен Пенчев
• Радостин Русев
• Пламен Гетов
• Божидар Искренов
• Мариус Уруков
• Тодор Праматаров
• Алексей Дионисиев
• Георги Тодоров
• Викторио Павлов
• Александър Димов
• Атанас Атанасов
• Захари Димитров
• Асен Гайдарджиев
• Мирослав Мирославов
• Валери Венков
• Румен Чакъров
• Иван Милчев
• Коста Аврамов
• Емил Равначки
• Ивелин Спасов
• Румен Гълъбов
• Росен Каптиев
• Стоян Чешмеджиев
• Даниел Желязков
• Пламен Димитров Петков
• Борис Якимов
• Кристиян Християнов
• Любомир Николов
• Румен Ангелов
• Красимир Манолов
• Пламен Ценов
• Константин Колев Иванов
• Мирослав Спасов
• Георги Луканов
• Любомир Ангелов
• Константин Мирчев
• Антон Николов
• Цветомир Цонков
• Жечко Желев
• Румен Апостолов
• Цоньо Василев
• Милко Кандиларов
• Иван Танков
• Калин Топузаков
• Юлиян Димитров
• Адриан Исаев
• Антон Николов
• Стойко Стойков
• Мартин Ваклински
• Антон Димитров
• Радостин Русев
• Николай Петрунов
• Стефан Колев
• Шабан Шефкет
• Александър Данков
• Ивайло Киров

Класиране в последните сезони

Сезон	Група	Място
2012/13	„Б“ група	12
2013/14	Североизточна В група	14
2014/15	Североизточна В група	12
2015/16	Североизточна В група	11
2016/17	не участва
2017/18	не участва
2018/19	Североизточна Трета лига	13
2019/20	Североизточна Трета лига	8
2020/21	Североизточна Трета лига	8
2021/22	Североизточна Трета лига	9
2022/23	Североизточна Трета лига	10